Едуин Макмилан
американски физик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Едуин Матисън Макмилан (на английски: Edwin Mattison McMillan) е американски физик, носител на Нобелова награда за химия за 1951 г., заедно с Глен Сиборг, „за техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“. Той е първия човек, получил трансуранов елемент – нептуний.
Едуин Макмилан Edwin McMillan | |
американски физик | |
Роден |
18 септември 1907 г.
|
---|---|
Починал | 7 септември 1991 г. (83 г.)
Ел Серито, Калифорния, САЩ |
Погребан | Ел Серито, САЩ |
Учил в | Калифорнийски технологичен институт[1] Принстънски университет[1] |
Научна дейност | |
Област | химия |
Учил при | Едуард Кондон |
Работил в | Калифорнийски университет, Бъркли Национална лаборатория Лорънс в Бъркли |
Известен с | откриването на нептуния |
Награди | Нобелова награда за химия (1951) Национален медал за наука (1990) |
Семейство | |
Съпруга | Елси Уолфорд Блумър |
Деца | 3 |
Едуин Макмилан в Общомедия |
Той е възпитаник на Калифорнийския технологичен институт, но защитава докторската си степен в Принстънския университет през 1933 г., след което се започва работа в Националната лаборатория „Лорънс“ в Бъркли, където открива кислород-15 и берилий-10. През Втората световна война работи върху микровълновия радар и сонара. През 1942 г. се присъединява към проекта Манхатън, целящ създаването на атомна бомба и спомага основаването на Лосаламоската национална лаборатория, където се проектира бомбата. Води екипите, работещи върху проекта на ядрено оръжие от оръдеен тип и също участва в разработката на ядрено оръжие, използващо имплозия. Макмилан е съизобретател на синхротрона заедно с Владимир Векслер.