Обсадата на Порт Артур (на японски: 旅順攻囲戦, Рйоджун Коисен; на руски: Оборона Порт-Артура, 1 август 1904 г. – 2 януари 1905 г.) е най-дълготрайната и най-жестока сухопътна битка от Руско-японската война.
Порт Артур, дълбоководното пристанище и руската военноморска база на върха на полуостров Ляодонг в Манджурия, се е смятал за една от най-силно укрепените позиции в света. Въпреки това, по време на Първата китайско-японска война, генерал Ноги Маресуке превзема града от армията на династията Цин само за няколко дни. Лекотата на победата му по време на предишния конфликт и прекомерната увереност на японския генерален щаб в способността му да преодолее подобрените руски укрепления водят до много по-дълга кампания и много по-големи загуби от очакваните.
Обсадата на Порт Артур въвежда много технологии, които след това се ползват в други войни от 20-и век, особено Първата световна война. Например, масивни 28-сантиметрови гаубици със снаряди до 217kg (478lb) и радиус от 8km (5,0mi), бързострелящи леки гаубици, картечници Максим, преплитане на бодлива тел, електрически огради, дъгова лампа, прожектори, тактическа радиосигнализация (и в отговор на това първата военна употреба на радиозаглушаване), ръчни гранати, обширна окопна война и използване на модифицирани морски мини като сухопътни оръжия.