Обсада на Сараево
From Wikipedia, the free encyclopedia
Обсадата на Сараево (на бошняшки и хърватски: Opsada Sarajeva; на сръбски: Опсада Сарајева) е обсада на столицата на Босна и Херцеговина. Това е най-дългата обсада на столица в съвременната история.[1] След като първоначално е обсаден от войски на Югославската народна армия, Сараево впоследствие е обсаден и от войските на Република Сръбска в периода от 5 април 1992 г. до 29 февруари 1996 г. по време на войната в Босна и Херцеговина. Обсадата е три пъти по-дълга от тази на Сталинград и над година по-дълга от тази на Ленинград.[2]
Обсада на Сараево | |||
Война в Босна и Херцеговина | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 5 април 1992 г. – 29 февруари 1996 г. | ||
Място | Сараево, Босна и Херцеговина | ||
Резултат | Дейтънско мирно споразумение | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
43.8475, 18.356389 | |||
бележки
| |||
Обсада на Сараево в Общомедия |
Когато Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия след референдум през 1992 г., босненските сърби, чиято стратегическа цел е създаването на държавата Република Сръбска, която да включва районите с бошняшко мнозинство,[3] обграждат Сараево с войска от 13 000 души,[4][5][6] разположена в околните хълмове. Оттам те нападат града с артилерия, танкове и други оръжия.[7] От 2 май 1992 г. сърбите установяват блокада на града. Армията на Република Босна и Херцеговина в обсадения град, 19 месеца след началото на конфликта, наброява около 70 000 души,[8] но е слабо въоръжена и неспособна да прекъсне обсадата.
Общо 13 952 души са убити по време на обсадата, от които 5434 цивилни. Армията на Босна и Херцеговина понася 6137 жертви, докато армията на босненските сърби понася 2241 жертви. Преброяване от 1991 г. сочи, че преди обсадата населението на града и околностите наброява 525 980 души, като оценките за градското население сочат към 435 000 души. Днес населението на Сараево е оценено на около 300 000 души.[4]
След войната, Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъжда четири сръбски служители за многократни престъпления срещу човечеството по време на обсадата, включително тероризъм: Станислав Галич[9] и Драгомир Милошевич[10] са осъдени съответно на доживотен затвор и 29 години затвор. Техните началници, Радован Караджич и Ратко Младич също са осъдени.