Оперативна памет
From Wikipedia, the free encyclopedia
Оперативна памет е вид компютърна памет, която съдържа инструкциите за централния процесор и различни данни, използвани при неговата работа. В архитектурата на фон Нойман това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други запаметяващи устройства. В оперативната памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и кешпамет, която обикновено е разположена физически в чипа на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.
Оперативна памет често се нарича първична памет (на английски: primary), вътрешна или просто памет, а паметта за съхранение на програми и данни е вторична (на английски: secondary), външна, локална или помощна[1]. Двете често се смесват, особено при смартфоните, в чиито технически спецификации са описани общо като „памет“ и се цитира обемът им в гигабайти. Оперативната (или RAM) памет е по-бърза (и по-скъпа), затова производителите са по-пестеливи с нея.