Петасос
From Wikipedia, the free encyclopedia
Петасос (на гръцки: πέτασος; на латински: petasus) е древногръцка широкопола шапка с конусовидно или плоско дъно, произхождаща от областта Тесалия.[1] Мъжката е плоска и обикновено се носи ниско над челото, за да предпазва от силното слънце или от дъжд. Женската разновидност се изработва с конусовидно дъно. Тя е атрибут, характерен за пътници, селяни и пастири.[2]
Гръцкият бог Хермес понякога е наричан също Петасос. Като покровител и на пастирите, наред с крилатите обувки и кадуцея той носи и този вид шапка.[3]
В Древна Гърция са украсявали главите си обикновено с венци от цветя и листа, които се поставят върху вълнена подложка. По онова време гърците се отнасят към шапките чисто утилитарно и ги ползват само при пътуване. Счита се, че първите шапки, под името петасос, се появяват именно там.[4] Двете най-често срещаните шапки, носени в Гърция в периода 1200 – 150 г. пр.н.е. са пилос и петасос.[1]