Председателство на Съвета на ЕС
From Wikipedia, the free encyclopedia
Председателство на Съвета на ЕС, или кратко европредседателство е временното поемане от страна член на Европейския съюз на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. То се осъществява от правителството на съответната страна за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип (виж по-долу). От 2007 г. се въвежда практика на обединението на три поредни председателства в трио или тройка, утвърдено впоследствие в Договора от Лисабон. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. Във всяка тройка има „стари“ и „нови“ страни членки.
За всяко заседание на някоя от формациите на Съвета постът „председател на Съвета на ЕС“ се поема от ресорния министър на страната-председател. Срещите на върха (т.е. заседанията на Европейския съвет) се председателстват от главата на правителството на страната-председател.
След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС през 2016 г., британското правителство се отказва от председателството, което трябва да поеме в периода 1 юли – 31 декември 2017 г.[1] и на 26 юли 2016 г. Съветът на ЕС прави промени в заплануваните председателства, като ги изтегля с шест месеца напред. По този начин председателството на България, планувано за втората половина на 2018 г., се изтегля в първата половина на същата година.[2][3] На същата среща е приет графикът до 2030 г.[4]