Синдром на Скумин
болест / From Wikipedia, the free encyclopedia
Синдромът на Скумин е гранично психично разстройство, наблюдавано при част от пациентите с имплантирани механични сърдечни клапи. Синдромът носи името на руския психиатър Виктор Скумин, който изучава заболяването и го описва през 1978 година. Скумин разработва методи за диагностиката, лечението и профилактиката на това състояние. Синдромът е свързан с механичните вибрации и звуци, създавани от сърдечни клапи, като при него се проявява ирационален страх, тревожност, депресия и безсъние (недостатъчен сън). Синдромът често е придружен с обща слабост (астения).[1]