Точки на Лагранж
From Wikipedia, the free encyclopedia
Точките на Лагранж в класическата небесна механика задават частен случай на устойчиво разположение за три тела. Първите възможните точки, три на брой, са посочени от Леонард Ойлер, а малко по-късно Лагранж прави изчерпателен анализ, добавяйки още две.[1]
Математически те са решенията на частен случай на проблема с трите тела, като две са много по-масивни от третото и орбитират около общ барицентър. Решаваната задача предполага, че две от телата са значително по-масивни от третото, тъй като орбиталното движение за две тела е било добре изучено и се предполага, че добавянето на трето го повлиява пренебрижимо.
Обикновено двете масивни тела упражняват небалансирана гравитационна сила в дадена точка, променяйки орбитата на всичко, което се намира в тази точка. В точките на Лагранж гравитационните сили на двете големи тела и центробежната сила се балансират взаимно. За всяка комбинация от две орбитални тела има пет точки на Лагранж, L1 до L5, всички в орбиталната равнина на двете големи тела. L1, L2 и L3 са на линията през центровете на двете големи тела, докато L4 и L5 действат като трети връх на равностранен триъгълник, образуван от центровете на двете големи тела.
Някои точки на Лагранж се използват за изследване на Космоса. Понастоящем изкуственият спътник Deep Space Climate Observatory (DSCOVR) се намира в L1, за да изучава слънчевия вятър, идващ към Земята, и да наблюдава климата на Земята. Космическият телескоп James Webb се намира на L2, като това намалява количеството слънчева светлина и топлина, пречещи на работата на телескопа.