Атика (архитектура)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Атика (на латински: atticus, от старогръцки: ἀττικός – атически) обозначава в архитектурата удължение на външната стена на сграда над ръба на нейния покрива с цел той да бъде прикрит.[1] Тя е вид декоративна стена, издигната над завършващия корниз, която често впоследствие е украсявана с декоративни елементи – медальони, релефи, надписи.[2]
За първи път атика се използва от древните римляни при композицията на триумфални арки. Една такава атика има цокъл и малък завършващ корниз. В началото на такива надстройки се поставят надписи в памет на завладяването на Атика от римляните, от където вероятно произхожда и терминът.[3] Атиката се украсява с релефи и скулптури: статуи на войни, обелиски и триумфални квадриги на императори. Атика е била използвана в архитектурата на класицизма, барока и неокласицизма. В архитектурата в стил ампир е възроден обичая да се издигат триумфални арки в памет на забележителни събития от военната и политическата история. Атичен, или атински, се нарича снижен горен етаж тип мансарда, изграден върху основния корниз на сградата. В такива случаи, за разлика от парапета, обитаемата атика се прегражда с квадратни, заоблени или овални прозорци.[4]