Били Айдъл
английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор с английско и американско гражданство.
Били Айдъл William M. A. Broad | |
английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор | |
29 юни 2012 г. | |
Роден |
30 ноември 1955 г. (68 г.)
Станмор, Великобритания |
---|---|
Учил в | Съсекски университет |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Billy Idol |
Стил | пънк рок, ню уейв, хардрок |
Инструменти | бас китара, китара, вокал |
Глас | баритон |
Активност | от 1973 г. |
Лейбъл | „Кризалис Рекърдс“ |
Участник в | Generation X |
Семейство | |
Уебсайт | billyidol.net |
Били Айдъл в Общомедия |
За първи път постига известност през 70-те години на 20 век, излизайки от лондонската пънк рок сцена като вокалист на групата Generation X. Впоследствие започва солова кариера, която води до международно признание и го прави водещ изпълнител по време на ръководеното от Ем Ти Ви „Второ британско нашествие“ в САЩ.[1]
Айдъл започва музикалната си кариера в края на 1976 г. като китарист в пънк рок групата Челси. Скоро обаче я напусна. С бившия си колега от групата Тони Джеймс той сформира Generation X. С Айдъл като вокалист групата постига успех в Обединеното кралство и издава три студийни албума, след което се разпада. През 1981 г. Айдъл се мести в Ню Йорк, за да продължи своята солова кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум Billy Idol (1982) има комерсиален успех. С музикални видеоклипове за синглите "Dancing with Myself" и "White Wedding" той скоро се превръща в основна част от новосъздадената Ем Ти Ви.
Вторият му студиен албум Rebel Yell (1983) има голям комерсиален успех и включва хит синглите "Rebel Yell" и "Eyes Without a Face". Албумът е сертифициран двойно платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продаване на два милиона копия в САЩ. През 1986 г. той издава Whiplash Smile. След като натрупва три сингъла в Топ 10 на Обединеното кралство ("Rebel Yell", "White Wedding" и "Mony Mony"), певецът издава албум с най-големите си хитове от 1988 г., озаглавен Idol Songs: 11 of the Best, който става платинен в Обединеното кралство. След това издава албума Charmed Life (1990) и концептуалния албум Cyberpunk (1993).
Айдъл прекарва втората половина на 90-те години, фокусирайки се върху личния си живот извън очите на обществеността. Той прави музикално завръщане с албума Devil's Playground (2005) и отново с Kings & Queens of the Underground (2014).