Битка при Траянови врата
българо-византийска битка от 986 г / From Wikipedia, the free encyclopedia
Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Битка при Траянови врата | |||
Българо-византийски войни | |||
Лявата арка откъм входа на крепостта Траянови врата. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 17 август 986 г.; преди 1037 години (986-08-17) | ||
Място | проход Траянова врата, България | ||
Резултат | Убедителна победа на българите. Разгром за Василий II | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
42.356111, 23.918333 | |||
Битка при Траянови врата в Общомедия |
Тя е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав, победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.