Битолски надпис
надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (11 век), сред най-старите български надписи / From Wikipedia, the free encyclopedia
Битолският надпис е надпис на старобългарски език[1] от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на ичиргу боила Мостич от 950 – 960 година, Самуиловия надпис от 993 година и Варошкия надпис от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.[2]
Битолски надпис | |
Битолският надпис на цар Йоан Владислав | |
Местоположение | |
---|---|
41.0311, 21.3402 | |
Страна | Северна Македония |
изложен в | Исторически музей, Битоля |
Археология | |
Вид | стела |
Период | XI век |
Епоха | Средновековие |
Битолски надпис в Общомедия |