Бояна (река)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бояна (на албански: Buna; на сръбски: Бојана, Bojana) е реката която отводнява Шкодренското езеро към Адриатическо море. Дълга е 41 км, като половината от дължината ѝ по долното течение оформя границата между Албания и Черна гора.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 08:16, 21 юни 2015 (UTC). |
Бояна | |
Реката на фона на Шкодренското езеро | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Албания Черна гора |
Дължина | 41 km |
Водосб. басейн | 5187 km² |
Начало | |
Координати | 42°03′20.16″ с. ш. 19°28′36.12″ и. д.42.0556° с. ш. 19.4767° и. д.42.0556, 19.4767 |
Надм. височина | 6 m m |
Устие | |
Място | Адриатическо море |
Координати | 41°50′52.73″ с. ш. 19°22′12.74″ и. д.41.847982° с. ш. 19.370207° и. д.41.847982, 19.370207 |
Надм. височина | 0 m m |
Бояна в Общомедия |
Бояна е плавателна река за неголеми плиткогазещи съдове. Въпреки че е къса, реката е с водосборен басейн от 5187 km ², което я прави втора по пълноводие в Адриатическия басейн след По в Италия. Басейна ѝ обхваща този на Шкодренското езеро и на Дрин, тъй като единия му ръкав се оттича чрез Бояна в Адриатическо море.
В предустието си е разделена на две образувайки изкуствения остров Бояна принадлежащ на Черна гора. В този участък от реката има и по-малки острови на албанска територия които са атрактивни туристически дестинации.
След бунтовете срещу бащите си крале, аналогично и при двете ситуации, Стефан Дечански (1314) и Стефан Душан (1331) бягат отвъд реката търсейки спасение. В района са се намирали личните зетски владения на царица Елена.