Велико литовско княжество
From Wikipedia, the free encyclopedia
Великото литовско, руско и жемайтско княжество (на рутенски: Велїкое кнꙗзство Лїтовское; на полски: Wielkie Księstwo Litewskie; на латински: Magnvs Dvx Litvaniae, Rvssiae, Prvssiae, Samogitiae;[3][4][5] на руски: Великое княжество Литовское, Русское и Жемойтское) е историческа монархическа държава в Източна Европа, съществувала от XIII век до 1795 г.,[6][7] когато територията ѝ е поделена между Руската империя, Прусия и Австрия.
Велико литовско княжество | |
ок. 1236 – 1795 | |
Княжеството в своя разцвет през 1430 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Кернаве (1279 – 1321) Тракай (ок. 1321 – 1323) Вилнюс (от 1323) |
Официален език | рутенски[1], полски[2] |
Религия | паганизъм, източно православие, римокатолицизъм |
Форма на управление | Наследствена монархия (1230 – 1572) Изборна монархия (1572 – 1795) |
Велик княз | |
1236 – 1263 | Миндовг (от 1251 като крал) |
1764 – 1795 | Станислав Август Понятовски |
Законодателна власт | сейм |
История | |
начало на консолидацията | 1180-те години |
Кралство Литва | 1251 – 1263 г. |
Кревска уния | 14 август 1385 г. |
Люблинска уния | 1 юли 1569 г. |
Трето разделяне | 24 октомври 1795 г. |
Площ | |
Общо (1260 г.) | 200 000 km² |
Общо (1430 г.) | 930 000 km² |
Общо (1572 г.) | 320 000 km² |
Общо (1791 г.) | 250 000 km² |
Общо (1793 г.) | 132 000 km² |
Население | |
Преброяване | 400 000 (1260 г.) 2 500 000 (1430 г.) |
Валута | литовска гривна, полска злота, грош |
| |
Днес част от | Беларус Латвия Литва Молдова Полша Русия Украйна |
Велико литовско княжество в Общомедия |
Съществува между 1236 и 1795 г. Названието „Литва“ е записано за първи път в немски хроники през 1009 г. Великото княжество възниква в земите на балтийските племена през XIII век като езическа държава на княз Миндовг. То води постоянни войни със своите съседи: Златната орда и Московското княжество на изток, Тевтонския орден на запад, Полското кралство и Галицко-Волинското княжество (Руско кралство) на югозапад. Великото княжество се разширява значително от Балтийско море до Северното Черноморие през XIV век при управлението на Гедимин и неговите потомци. През 1385 г. великият литовски княз Владислав II Ягело подписва Кревската уния с Кралство Полша, обединявайки двете монархии под управлението на един владетел. През 1569 г., в резултат на Люблинската уния, Великото княжество се обединява с Полската корона във федеративната държава Полско-литовска държава. До 1569 г. Великото княжество е управлявано от наследствени монарси, които носят титлата велики князе на Литва, Рутения и Жемайтия, а след 1569 г. – от изборни монарси, които носят двойната титла крале на Полша и велики князе на Литва. Децентрализираната власт на местно ниво принадлежала на князе и благородници от различни националности. Поради упадъка на Полско-литовската държава през XVIII век през 1772 г. е извършена първата подялба на Полско-литовската държава. През 1792 и 1795 г., след втората и третата подялба, териториите на бившето Велико княжество са окончателно присъединени към Руската империя.
През 1387 г. княжеството приема християнството по римски обред. В културата на елита за известно време доминират русинския език (староукраински) и православието, които в края на XVI и XVII в. след Люблинската уния са заменени от полския език и католицизма. Основната част от документалните източници за историята на Великото княжество е запазена в Литовската метрика – архива на Държавната канцелария на Литва.