Виктор Емануил II Савойски
крал на Сардиния, първи крал на Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Виктор Емануил II Савойски (на италиански: Vittorio Emanuelle II di Savoia), роден Виктор Емануил Алберт Мария Евгений Фердинанд Томас Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia; * 14 март 1820, Палацо Кариняно, Торино, Сардинско кралство; † 9 януари 1878, Рим, Кралство Италия), е последният крал на Сардиния (1849 – 1861) и първият крал на обединена Италия (17 март 1861 – 1878).
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Виктор Емануил.
Виктор Емануил II Савойски Vittorio Emanuele II di Savoia | |
I. Крал на Сардиния II. Крал на Италия | |
Роден | Виктор Емануил Алберт Мария Евгений Фердинанд Томас Савойски
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Пантеон, Рим, Италия |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | I. 24 март 1849 – 17 март 1861 II. 17 март 1861 – 9 януари 1878 |
Предшественик | I. Карл Алберт Савойски-Каринян II. няма |
Наследник | I. титла включена в II. II. Умберто I Савойски |
Герб | |
Семейство | |
Род | Савоя: Савоя-Каринян |
Баща | Карл Алберт Савойски-Каринян |
Майка | Мария Тереза Австрийска-Тосканска |
Братя/сестри | Фердинанд Савойски |
Съпруга | Мария Аделхайд Австрийска (12 април 1842 – неизв.) Роза Верчелана (1869 – неизв.) |
Партньор | Лаура Бон Витория Дуплесиз Вирджиния Ро Розалинда Инкороната Де Доминичис Анджела Роза Де Филипо |
Деца | Мария Клотилда Умберто I Амадей I Отон Евгений Мария Пия Карл Алберт Виктор Емануил Виктор Емануил Леополд Витория Емануеле Алберто Извънбр.: Емануела Мария Савоярда Донато Виктор Мария Пия Виктория Доминик Около 20 други |
Подпис | |
Виктор Емануил II Савойски в Общомедия |
От 1849 до 1861 г. е и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и херцог на Генуа. Той е запомнен и с титлата Крал джентълмен (на италиански: Re gallantuomo), тъй като след възкачването си на престола не оттегля Албертиновия устав, обнародван от неговия баща Карл Алберт.
Подпомогнат от министър-председателя Камило Бенсо, граф на Кавур, той завършва Рисорджименто, чиято кулминация е провъзгласяването на Кралство Италия.
Благодарение на ролята, изиграна в постигането на обединението на Италия, той е наричан Баща на родината. Така наречен, той се появява в надписа във Виториано (Олтарът на родината) – националният паметник на пл. „Венеция“ в Рим, който носи името си от него.