Война Бошин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Войната Бошин (на японски: 戊辰戦争), понякога наричана и Японска революция, е гражданска война в Япония, водена в периода 1868 – 1869 г. между силите на управляващия шогунат Токугава и страните с интерес към връщането на властта на императорския двор.
Война Бошин | |||
Самураи от Сацума. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 27 януари 1868 – 27 юни 1869 | ||
Място | Япония | ||
Резултат | Императорска победа Реставрация Мейджи Край на шогуната | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Война Бошин в Общомедия |
Конфликтът се разпалва от негодуванието сред голяма част от благородничеството и младите самураи срещу сътрудничеството на шогуната с много чужденци. Увеличаващото се западно влияние върху икономиката води до упадък, подобен на този в други азиатски страни по това време. Съюз от самураи, главно от феодалните области Чошу, Сацума и Тоса, и имперски държавни служители спечелват контрол на Императорския двор и повлияват на младия император Мейджи. Токугава Йошинобу, осъзнавайки че ситуацията му е станала безнадеждна, абдикира политическата си власт в полза на императора. Йошинобу се надява, че чрез този си ход, кланът Токугава ще бъде запазен и ще участва в бъдещото правителство.
Все пак, военните движения на имперските сили, партизанското насилие в Едо и императорския указ, отменящ клана Токугава и поощряван от Сацума и Чошу, принуждават Йошинобу да предприеме военна кампания, целяща завземането на Императорския двор в Киото. Военното преимущество бързо се обръща на страната на по-малката, но относително модернизирана императорска фракция. След поредица от битки, кулминиращи при Едо, Йошинобу лично се предава. Лоялните на Токугава се изтеглят към северната част на Хоншу, а след това и към Хокайдо, където основават краткотрайната Република Едзо. Скоро и тази държава пада, с което върховна власт на цяла Япония вече упражнява императора, завършвайки военната фаза от т.нар. Реставрация Мейджи.
Около 120 000 души са мобилизирани по време на конфликта, а от тях около 8200 са убити. В крайна сметка, победоносната императорска фракция изоставя целта си да изгони чужденците от Япония и вместо това приема политика на продължителна модернизация с фокус върху предоговарянето на неравните споразумения със западните сили. Поради упоритостта на Сайго Такамори, виден водач на императорската фракция, лоялните на Токугава са помилвани и много от бившите влиятелни фигури и самураи от шогуната получават отговорни позиции в новото правителство.
Когато избухва войната, Япония вече се модернизира, следвайки същия курс на напредък като индустриализираните западни страни. Тъй като някои от тях, в частност Обединеното кралство Великобритания и Ирландия и Втората френска империя са силно замесени в политиката на страната, установяването на императорска власт добавя допълнително вълнения в конфликта. Въпреки това, някои историци го смятат за „безкръвна революция“, тъй като жертвите са относително малко.