Въздушни удари на НАТО срещу остатъчна Югославия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въздушните удари срещу остатъчна Югославия от страна на НАТО са нападение, извършено от 11 държави членки на НАТО срещу Съюзна република Югославия по време на войната в Косово. Ударите започват на 24 март 1999 и са прекратени на 11 юни 1999 г. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“, а в американския щаб тя е известна като операция „Благородна наковалня“. Бомбено-ракетни удари извършвани от военни летателни средства като военна тактика се различават съществено от стратегическите авиационни бомбардировки от времето на Втората световна война.
Бомбардировки на Югославия от НАТО | |||
Косовска война | |||
Дим над поразената петролна рафинерия в Нови Сад. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 24 март – 10 юни 1999 г. | ||
Място | Съюзна република Югославия | ||
Резултат | Кумановски договор | ||
Територия | • Резолюция 1244 на ООН • Фактическо отделяне на Косово от Югославия и временната администрация на ООН | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Въздушни удари на НАТО срещу остатъчна Югославия в Общомедия |
Официалната причина за бомбардировките е предотвратяване на подготвяната от югославските армия и полиция операция „Подкова“, която цели окончателно етническо прочистване на Косово, където над 90% от населението са албанци, горани, бошнаци и др., а сърбите са незначително малцинство. Операцията е разкрита от българското военно разузнаване и плановете ѝ са предадени от българския външен министър на германския. Според преценка на военното разузнаване на НАТО, тя е щяла да доведе и до големи човешки жертви. Това е втората голяма военна операция на НАТО след операция „Преднамерена сила“ в Босна и Херцеговина през 1995 г. Извършена е без съгласието на Съвета за сигурност на ООН, поради противопоставянето на Русия и Китай, които традиционно поддържат Сърбия във войните около разпадането на Югославия. Ударите по Белград са първите, осъществени от Американските военновъздушни сили срещу Европейска столица след последната бомбардировка на Берлин през 20 април 1945 - та.
Бомбардировките водят до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на Временната администрация на ООН в Косово. По-късно е организиран Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, който решава, че югославските сили за сигурност са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на гражданското население в Косово – главно по време на операцията на НАТО.[1]
Югославската армия, с върховен главнокомандващ Слободан Милошевич и началник на Генералния щаб генерал Драголюб Ойданич, води отбранителни сражения срещу натовските самолети като 2 (от тях един „F-117“) са свалени от Югославската противовъздушна отбрана.
На 28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“, което дава право на самолети на НАТО да преминават през въздушното пространство само след завръщане от бойни полети посока от запад на изток, както е записано в нотата отговор на българското правителство до НАТО, разрешаваща коридора, но нямащи право да излитат за осъществяване на въздушно нападение над СР Югославия, тъй като България декларира пълен неутралитет.