Грамофонна плоча
From Wikipedia, the free encyclopedia
Грамофонната плоча е аналогов носител на информация, най-често изработен от поливинилхлорид, който се използва за репродуциране на звук от грамофон. Грамофонът е патентован от Емил Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Първите реални грамофонни плочи са създадени около 1890 година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 78 оборота в минута. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се шумът, оборотите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 оборота в минута при дългосвирещите плочи, но с по-ниско изразен честотен диапазон. В рядка употреба на пазара съществуват и грамофонни плочи за аудиовъзпроизвеждане на 16 2/3 оборота. Първите патенти на двуканален стереофоничен запис датират от 1931 година. Едва след Втората световна война обаче е започната по-интензивна работа в тази oбласт.
|
|||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Оправяне от специалист или познавач на грамофоните.. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |