Гърция под османска власт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гърция под османска власт, Османска Гърция, или Туркократия (на гръцки: Τουρκοκρατία), e период в историята на Гърция, започнал с падането на Константинопол през 1453 г. в ръцете на османците и продължил до 1821 г. – началото на Гръцката война за независимост. Повечето от областите, които днес са в границите на съвременна Гърция са били част от Османската империя. Някои региони обаче, като Йонийските острови, различни временни владения на Венецианската република или полуостров Мани в Пелопонес не са поставени изобщо под османска администрация, въпреки че последният е бил под османски сюзеренитет. Провъзгласяването на Първата гръцка република през 1822 г. е предшествано от създаването на автономната Йонийска република през 1800 г. [1].
Османска Гърция е мултиетническо общество. Османската система на милетите обаче не съответства на съвременната западна представа за мултикултурализъм. [2] На гърците са дадени някои привилегии и свободи, но те страдат от злоупотребите на местните представители на имперската власт, върху които централното правителство упражнява само отдалечен и непълен контрол. [3] Въпреки загубата на политическата си независимост, гърците не губят позициите си и остават доминиращи в областта на търговията и бизнеса. Консолидацията на османската власт през XV и XVI век прави Средиземно море безопасно за гръцкото корабоплаване и гръцките собственици на кораби стават морски превозвачи на империята, реализирайки огромни печалби. След османското поражение в битката при Лепанто обаче, гръцките кораби често стават обект на жестоки атаки от католически (особено испански и малтийски) пирати. [4]
Периодът на османско владичество оказва дълбоко въздействие върху гръцкото общество, тъй като се появяват нови елити. Гръцката земевладелска аристокрация, която традиционно доминира във Византийската империя, има трагична съдба и бива почти напълно унищожена. Новата водеща класа в османска Гърция са прокритите (πρόκριτοι на гръцки)[5], наричани от османците коджабашии. Прокритите са по същество чиновници и събирачи на данъци и си спечелват лоша репутация, тъй като проявяват корупция и непотизъм. От друга страна, фанариотите заемат видни постове в имперската столица Константинопол като бизнесмени и дипломати, а Гръцката православна църква и Вселенският патриарх получават голяма власт под протекцията на султана, придобивайки религиозен контрол над цялото православно население на империята: гръцко, албанско, латиноговорещо и славянско.