Джон Гонт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Гонт, първи херцог на Ланкастър (на английски: John of Gaunt, 1st Duke of Lancaster), кавалер на ордена на жартиерата (6 март 1340 – 3 февруари 1399) е член на династията на Плантагенетите и трети син на английския крал Едуард III и Филипа дьо Ено. Наречен Джон Гонт, тъй като е роден в Гент, графство Фландрия, дн. Белгия (на английски: Gaunt се е произнасяло „Гонт“). В късната част на живота му, плъзват слухове, че е син на гентски месар; слуховете по всяка вероятност са повлияни от непопулярността му и от факта, че баща му Едуард ІІІ е отсъствал по време на раждането на сина си. [1]
Джон Гонт | |
Първи граф на Ланкастър | |
ок. 1593 | |
Наследник | Хенри IV |
---|---|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | 3 февруари 1399 г. (58 г.)
|
Други титли | Граф на Аквитания |
Семейство | |
Династия | Плантагенети, по рождение Ланкастър, основател |
Баща | Едуард III |
Майка | Филипа дьо Ено |
Брак | Бланш Ланкастърска (1359 – 1369) Констанца Кастилска (1371 – 1394) |
Потомци | Филипа Ланкастърска, кралица на Португалия Елизабет Ланкастърска, херцогиня на Ексетър |
Джон Гонт в Общомедия |
Като по-малък брат на Едуард (Черния принц), принц на Уелс, Джон упражнява силно влияние в английския двор при управлението на малолетния си племенник Ричард II и в по-късните дворцови борби, но никога не е бил противник на краля.