Изследване на психичното състояние
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изследването на психичното състояние (психичния статус) е важна част от процеса на клинична оценка в неврологичната и психиатричната практика. Това е структуриран начин за наблюдение и описание на психологическото функциониране на пациента към даден момент. То включва следните категории: описанието на външния вид, отношението към изследващия, поведение, настроение и афект, реч, мислене, възприятно-представна сфера, познавателна способност, съзнание за болест. [1] Има някои малки вариации в последователността, наименованията и подразделенията на изследваните сфери в рамките на изследването на психичния статус.
Целта на изследването на психичния статус е да се получи „напречен срез“ на психичното състояние на пациента към момента на психиатричното интервю. Тази информация в комбинация с биографичната такава и анамнезата на пациента, позволява на клинициста да постави точна диагноза и формулировка на случая, които са необходими за планиране на лечението.
Данните се събират чрез: наблюдение по време на интервюто, структурирани и неструктурирани въпроси, целенасочени въпроси за текущите симптоми, стандартизирани психологически тестове и други. [2]
Изследването на психичния статус не трябва да се бърка с Mini-Mental State Examination (MMSE), който е кратък невропсихологичен скринингов тест за деменция.