Импулсно-кодова модулация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Импулсно-кодова модулация (ИКМ) (на английски: Pulse-code modulation (PCM)) е метод за цифрово представяне на семплирани аналогови сигнали, изобретен от Алек Рийвс през 1937 година. ИКМ е стандартизиран формат за цифров звук и се използва за заспиването и съхранението му в компютрите, блу-рей, DVD и компакт дисковете, както и за пренос на гласови данни. При този процес аналоговият сигнал бива семплиран (анализиран) на равни интервали от време и използвайки квантизация се отчита и записва неговата моментна стойност.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Качеството на цифровизирания звук зависи от два компонента: честота на дискретизация и разделителна способност измерена в битове. Честотата на дискретизация е броя пъти измервания на стойността в секунда, а разделителната способност определя колко бита големи може да са стойностите, които приема даден семпъл.