Мидия (държава)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах. Споменава се за първи път в текстове на асирийския цар Салманесер III (858 – 824 г. пр.н.е.), в които жителите са записани като мидийци.[1]
Мидия | |
Столица | |
---|---|
Религия | |
Форма на управление | |
Държавен глава | |
Кир II | |
| |
Мидия в Общомедия |
Мидийците образуват отначало малки княжества, независими едно от друго, и през VIII век пр.н.е. асирийските царе ги покоряват лесно. В края на същия век възникват по-крупните политически обединения („Мана“). Тази мидийска зона, формално подчинена на асирийците, става обект на политически спор между Асирия и Урарту.
Херодот изброява имената на няколко мидийски владетеля: Дейоксес, Фраорт, Киаксар, Астиаг.
Налагането на мидийското начало е придружено от редица проблеми. В края на VIII век пр.н.е. положението в Предна Азия се усложнява с появата на два родствени миграционни потока – кимерийци и скити, които започват да влияят върху политическото съотношение на местните сили.