Ниш
град в Сърбия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг. Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители.[1] Разположен е на река Нишава. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.
- Тази статия е за града в Сърбия. За селото в Русия вижте Ниш (Русия).
Ниш Ниш / Niš | ||||||||
| ||||||||
43.319167, 21.896111 | ||||||||
Страна | Сърбия | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Регион | Централна Сърбия | |||||||
Окръг | Нишавски окръг | |||||||
Община | Град Ниш | |||||||
Площ | 597 km² | |||||||
Надм. височина | 195 m | |||||||
Население | 260 237 души (2011) 436 души/km² | |||||||
Градски общини | Медияна Нишка баня Палилула Пантелей Цървени кръст | |||||||
Кмет | Драгана Стойковски (СПП) | |||||||
Първо споменаване | V век пр.н.е. | |||||||
Покровител | Прокопий | |||||||
Пощенски код | 18000 | |||||||
Телефонен код | (+381) 18 | |||||||
МПС код | NI | |||||||
Часова зона | CET (UTC+1, UTC+2) | |||||||
Официален сайт | www.ni.rs | |||||||
Ниш в Общомедия |
В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.
През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община.[2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френския професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век населението на Ниш става предимно сръбско.
До 1878 г. Ниш е считан за български град от ред западни и сръбски учени, както и от османската власт. Икономистът Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш „столица на България“. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ[3] (в годината на Освобождението) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението:[4]
„ | Главни места в България на Дунав са: Видин с 18 – 19 000 жители, Никопол с 10 – 15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен със 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново, старата столица на Янтра, с 15 000 ж. | “ |