Орден на банята
From Wikipedia, the free encyclopedia
Орденът на банята (на английски: Order of the Bath или The Most Honourable Order of the Bath, The Most Honourable Military Order of the Bath до 1847 г.) е британски рицарски орден, учреден от Джордж I на 18 май 1725 г. Името произлиза от средновековната церемония по посвещаване в рицарство, която включва къпане като символ на пречистване. Тези рицари са наричани рицари на банята.[1].
Орден на банята | |
Герб на британския монарх като суверен на Ордена на банята | |
Орден на банята в Общомедия |
Преди 1815 г. орденът е имал само един клас „Рицар-кавалер“ (Knight Companion), който вече не съществува.
Орденът на банята се състои от Суверен, Велик магистър (Great Master) (от 1974 г. от Елизабет II и принц Чарлз) и три класа членове: [2]
- Рицар на големия кръст (Knight Grand Cross) или Дама на големия кръст (Dame Grand Cross) на Ордена на банята
- Рицар-командир (Knight Commander) или Дама-командир (Dame Commander) на Ордена на банята
- Кавалер (Companion) на Ордена на банята.
Орденът е даван на цивилни и военни служители на високи служби. Гражданите на Британската общност, които не са субекти на кралицата, и чужди граждани могат да бъдат почетни членове.
Орденът на банята е четвъртият най-стар от британските ордени на рицарството, след Най-благородния орден на жартиерата, Най-древния и най-благороден орден на магарешкия бодил и Най-прочутия орден на Св. Патрик (спящ).