Палеогеография
From Wikipedia, the free encyclopedia
Палеогеографията е наука за физикогеографските условия съществували в миналите геоложки епохи. Тя е част от историческата геология, даваща материал за познанията за историята на развитието на земната кора и Земята като цяло. Идновременно с това палеогеографията се явява и като част от общата физическа география, изучаваща физикогеографските условия в миналото, служеща за разбирането на съвременната природа на Земята. Методите на пелеогеографията се базират предимно на детайлното изследване на скалите (техния състав, структура, текстура, характер на залягане и прочие), а също и изучаването на съдържащите се в природата макро- и микпоскопични органични остатъци. Палеогеографията е тясно свързана с ученията за фациите, литологията, стратиграфията, тектониката, палеонтологията и палеоекологията, климатологията, геохимията и геофизиката.[1]