Път от варягите към персите
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пътят от варягите към персите, известен по-късно и като пътя от немците към хазарите, е северен воден път в Източна Европа, свързващ Скандинавия и северногерманското крайбрежие през Балтика, Нева, Волхов, Ладога, Илмен, Ловат и по течението на Волга с Каспийския басейн и Голям Иран.
Имал е разклонение по Северна Двина към Бяло море.
Този път възниква, както и другият – път от варягите към гърците, през 8 век, като началото му се поставя в 780 г. с появата на варягите, които търгуват с волжките българи. Първоначално пътят е известен и като пътя от немците към хазарите, за да прерастне след разрушаването на последния от княза на Киевска Рус - Светослав, в пътя от варягите към персите (виж Каспийски походи на русите).
Според абасидския административен географ Ибн Хурдазбих през IX век по посочения маршрут се движат търговци със славянско потекло и търгуващи с ценни кожи.[1]