Реджеп Таип Ердоган
Турски политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Реджѐп Тайѝп Ердога̀н (на турски: Recep Tayyip Erdoğan, произношението е по-близо до Ердоа̀н) е турски политик, който е 13-ият и настоящ президент на Турция от 2014 г. Преди това е бил министър-председател на Турция от 2003 г. до 2014 г. и кмет на Истанбул от 1994 г. до 1998 г. Той също така е съосновател на Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2001 г.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране на източниците. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Реджеп Тайип Ердоган Recep Tayyip Erdoğan | |
турски политик | |
Ердоган през 2022 г. | |
Роден |
26 февруари 1954 г. (70 г.)
|
---|---|
Религия | сунитски ислям |
Учил във | Факултет по стопански и административни науки на Мармарския университет |
Политика | |
Партия | Партия на справедливостта и развитието (14 август 2001 г.) |
28-и кмет на Истанбул | |
27 март 1994 – 6 ноември 1998 | |
1-и председател на Партия на справедливостта и развитието | |
14 август 2001 – 27 август 2014 21 май 2017 – | |
40-и министър-председател на Турция | |
14 март 2003 – 28 август 2014 | |
13-и президент на Турция | |
28 август 2014 – | |
Председател на Организацията на тюркските държави | |
12 ноември 2021 – 11 ноември 2022 | |
Семейство | |
Баща | Ахмет Ердоган (1905 – 1988) |
Майка | Тензиле Ердоган (1924 – 2011) |
Съпруга | Емине Ердоган (ж. 1978) |
Деца | Ахмет Ердоган (р. 1979) Билял Ердоган (р.1981) Есра Ердоган (р. 1983) Сюмейе Ердоган (р. 1985) |
Други роднини | Берат Албайрак (зет) Селчук Байрактар (зет) |
Подпис | |
Уебсайт | www.tccb.gov.tr |
Реджеп Тайип Ердоган в Общомедия |
Роден в Гюнейсу, Ризе, Ердоган се премества със семейството си в Истанбул на 13-годишна възраст. Учи бизнес администрация в Академията за икономически и търговски науки Aксарай, преди да работи като консултант и старши мениджър в частния сектор. През това време Ердоган става активен в партии, ръководени от ветерана и ислямистки политик Неджметин Ербакан, като започва като районен председател на партията си в Бейоглу през 1984 г. и председател на партийната организация в Истанбул през 1985 г. След местните избори през 1994 г. Ердоган е избран за кмет на Истанбул, където изпълнява серия от реформи, които модернизират инфраструктурата и икономиката на града. През 1998 г. той е осъден за подбуждане на религиозна омраза, след като рецитира стихотворение от Зия Гьокалп, което сравнява джамиите с казарми и вярващите с армия.[1] Ердоган е освободен от затвора през 1999 г. и впоследствие изоставя открито ислямистката политика, скъсвайки с Ербакан, за да създаде ПСР, партия, създадена да следва примера на европейските християндемократически партии.
Ердоган продължава да води до убедителна победа през 2002 г. Когато политическата му забрана е вдигната, Ердоган става министър-председател, след като спечелва частични избори в Сиирт през 2003 г.[2] Ердоган повежда ПСР до още две изборни победи през 2007 г. и 2011 г. Реформите, направени в първите години от мандата на Ердоган като министър-председател, позволяват на Турция да започне преговори за членство в ЕС.[3] Освен това Турция преживява икономическо възстановяване след икономическата криза от 2001 г. и са направени инвестиции в инфраструктура, включително пътища, летища и високоскоростна влакова мрежа. Той също така спечелва два успешни конституционни референдума през 2007 г. и 2010 г. Ердоган намалява военното влияние върху политиката, устоява на Е-меморандума и остава спорен заради тесните си връзки с движението на Гюлен, с което ПСР е обвинена в оркестриране на чистки срещу военни офицери чрез изпитанията Бальоз и Eргенекон.[4] В края на 2012 г. неговото правителство започва мирни преговори с Кюрдската работническа партия (ПКК) за прекратяване на кюрдско-турския конфликт, който приключва три години по-късно.
През 2014 г. Ердоган става първият народно избран президент на нацията.[5] Президентството на Ердоган е белязано от преминаване към по-авторитарен стил на управление и се сблъсква с обвинения в нарушения на правата на човека, потискане на несъгласието и потискане на свободата на словото.[6] Той е критикуван за справянето си с няколко проблема, включително протестите в парка Гези през 2013 г., неуспешния опит за преврат през 2016 г., валутната криза, започнала през 2018 г.[7] и продължаващия конфликт в Сирия, за който се смята, че е допринесъл за лошите резултати на местните избори през 2019 г., в които неговата партия губи властта в големи градове като Анкара и Истанбул от опозиционни партии за първи път от 15 години.[8] Ердоган подкрепя референдума от 2017 г., който променя парламентарната система на Турция в президентска система, като въвежда ограничение на мандата на ръководителя на правителството (два пълни петгодишни мандата).[9] Тази нова система на управление официално влиза в сила след общите избори през 2018 г., след тях Ердоган става отново президент. Неговата партия обаче губи мнозинството в парламента оттогава и в момента е в коалиция (Народен алианс) с Партията на националистическото движение (MHP).[10] От 2020 г. той ръководи действията на Турция спрямо пандемията от COVID-19 и въвеждането на ваксинации. Във външната политика, в резултат на гражданската война в Сирия, Турция става най-голямата страна в света, приемаща бежанци от 2014 г. насам и започва операции срещу ISIS, SDF и силите на Асад. След ратифицирането на морската сделка между Либия и Турция, Турция изпраща военна помощ в подкрепа на признатото от ООН правителство. Той отговаря на руската инвазия в Украйна през 2022 г., като затваря Босфора за руски военноморски подкрепления, посредничи при сделка между Русия и Украйна относно износа на зърно и посредничи при размяна на затворници.[11]