Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година
From Wikipedia, the free encyclopedia
Римският статут на Международния наказателен съд е договорът, който създава Международния наказателен съд (МНС).[5] Той е приет на дипломатическа конференция в Рим, Италия на 17 юли 1998 г.[6][7] и влиза в сила на 1 юли 2002 г. Към ноември 2019 г. 123 държави са страни по статута.[8] Освен всичко друго, той установява функцията, юрисдикцията и структурата на съда.
Предлага се информацията да се прехвърли в статията Международен наказателен съд. Можете да се включите в обсъждането на беседата. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране на източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Римски статут на Международния наказателен съд | |
Държави, подписали Римския статут
Подписали и ратифицирали държави
Подписали, но не ратифицирали държави
Държави, които впоследствие оттеглят членството си
Държави, които впоследствие оттеглят подписа си
Държави, които не са подписали и не е ратифицирали | |
Информация | |
---|---|
Изготвяне на чернова | 17 юли 1998 г. |
Подписване | 17 юли 1998 г.[1] |
Място | Рим, Италия[1] |
Влизане в сила | 1 юли 2002 г.[2] |
Условия | 60 ратификации[3] |
Подписали | 139[2] |
Страни | 123[2] |
Съхранител | Генерален секретар на ООН[1] |
Език | арабски, китайски, английски, френски, руски и испански[4] |
Rome Statute of the International Criminal Court в Уикиизточник |
Римският статут установява четири основни международни престъпления: геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъплението агресия. Тези престъпления „не подлежат на давност“.[9] Съгласно Римския статут МНС може да разследва и преследва четирите основни международни престъпления само в ситуации, в които държавите са „неспособни““ или „не желаят“ да направят това сами; юрисдикцията на съда допълва юрисдикциите на местните съдилища. Съдът има юрисдикция по отношение на престъпления само ако са извършени на територията на страна членка или ако са извършени от гражданин на страна членка; изключение от това правило е, че МНС може също да има юрисдикция над престъпления, ако неговата юрисдикция е разрешена от Съвета за сигурност на ООН.