Слънчева светимост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Слънчевата светимост, L☉, е мерна единица за лъчев поток (мощност, излъчена под формата на фотони), която се използва от астрономите за измерване на светимостта на звезди. Определя се по отношение на Слънцето. Една слънчева светимост е 3,828×1026 W.[1] Това не включва светимостта на слънчевото неутрино, което би добавило 0,023 L☉.[2] Слънцето е леко променлива звезда и светимостта му варира.[3] Голямото колебание е 11-годишният слънчев цикъл, който причинява периодична вариация от около ±0,1%. Други вариации през последните 200 – 300 години се считат, че са много по-малки от това.[4]