Союз 7К-ОК
From Wikipedia, the free encyclopedia
Союз 7К-ОК (О – орбитален, К – кораб) е първото поколение космически кораби Союз. Разработени са на базата на по-ранния проект Союз 7К и е предназначен за екипаж до трима космонавти. Основните задачи на космическия кораб се свеждат до орбитални и скачващи маневри. Системата за скачване е тип „Игла“ и се състои от два вида свързващи адаптери - пасивен и активен. Те нямат преходни люкове и служат само за механично свързване на двата апарата, а космонавтите преминават от единия в другия кораб през открития космос. Полетите от Союз 1 до Союз 9, са първите пилотирани и на тях космонавтите са без скафандри.
Союз 7К-ОК | |
Данни за кораба | |
---|---|
Функция | Извеждане на космонавти в орбита около Земята и изпълнение на орбитални и скачващи маневри. |
Производител | Ракетно-космическа корпорация „Енергия“ |
Страна | СССР |
Потребител(и) | Федерална космическа агенция |
Производителност | |
Операционен живот | 30 дни автономен |
Екипаж | до 3 |
Размери | |
Височина | 7,95 m |
Диаметър | 2,72 m |
Обем | 9 m3 |
Маса при излитане | 6560 кг |
Маса при кацане | 2810 кг |
Оперативни данни | |
Статут | не лети |
Първи полет | 28 ноември 1966 |
Общо полети | 17 (1966 – 1971 г.) |
Союз 7К-ОК в Общомедия |
Първият непилотиран тестов полет е Космос 133, изстрелян на 28 ноември 1966 г. По-късните пилотирани полети постигат първата пилотирана космическа станция в света (Союз 4 и Союз 5), съвместния полет на Союз-6, -7 и -8, както и продължителния полет на Союз 9.