Съветският съюз във Втората световна война
From Wikipedia, the free encyclopedia
Съветският съюз подписва пакт за ненападение с Нацистка Германия на 23 август 1939 г. В допълнение към клаузата за ненападение, договорът включва секретен протокол за разделяне на териториите на Румъния, Полша, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна и Финландия на немска и съветска сфери на влияние, като това предполага „териториални и политически преразпределения“ на тези страни.[1] Йосиф Сталин и Адолф Хитлер по-късно водят преговори за съветско присъединяване към силите на Оста.
Германия напада Полша на 1 септември 1939 г. Сталин изчаква до 17 септември преди да започне свое нападение над Полша.[2] Част от районите на Карелия и Сала във Финландия са анексирани от Съветския съюз след Съветско-финландската война. Тя е последвана от съветска анексация на Естония, Латвия, Литва и части от Румъния (Бесарабия, северна Буковина и Херца). Едва през 1989 г. Съветския съюз признава съществуването на секретния протокол към Немско-съветския пакт във връзка с планираното разделяне на тези територии.[1] Инвазията в Буковина нарушава пакта Молотов-Рибентроп, тъй като е отвъд съветската сфера на влияние, която е договорена с Оста.[3]
На 22 юни 1941 г. Хитлер започва атака срещу Съветския съюз. Сталин е убеден, че общите съюзнически войски евентуално ще спрат Германия[4] и със Заем-наем от Запада, съветите спират Вермахта на 30 километра от Москва. В следващите четири години Съветския съюз отблъсква атаки на Оста, като битката при Сталинград и Битката при Курск и на свой ред провежда офанзиви като Висло-Одерската операция.
По-голямата част от съветските боеве се състоят на Източния фронт— включително продължителната война с Финландия, но също така и окупирането на Иран (август 1941) в сътрудничество с британците и по-късно през войната атаката над Япония (август 1945), с която съветите имат погранични конфликти до 1939 г..
Сталин се среща с Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт на Техеранската конференция и започва да се дискутира война на два фронта срещу Германия и бъдещето на Европа след войната. Берлин най-накрая пада през април 1945. Отклоняването на немската инвазия и настояването за победа на Източния фронт изисква огромни жертви от Съветския съюз, които имат най-много военни жертви през войната, губейки повече от 20 милиона души.