Табулираща машина
From Wikipedia, the free encyclopedia
Табулираща (табулаторна) машина или накратко табулатор е историческа електромеханична машина, предназначена за автоматична обработка (сумиране и сортиране) на числова и буквена информация, записана върху перфокарти, като резултатите се получават върху хартия или специални бланки. Известна е и като сметачно-аналитична или статистическа машина.
Използвани са за обработка на масиви от информация преди широкото навлизане на компютрите. В България са използвани в изчислителните центрове като спомагателно оборудване за обработка на сравнително по-малки масиви информация, които не изискват извършване на логически операции[1].
Табулаторите могат достатъчно ефективно да извършват действията събиране и изваждане. Умножението и делението се свеждат до последователно многократно събиране и изваждане. Работата на машината се управлява чрез последователно превключване на щифтовете в комутационния панел (предшественик на компютърна програма).