Тихоокеанският театър, наричан също Тихоокеанска война или Азиатско-Тихоокеанска война,[2] е един от основните театри на военните действия през Втората световна война.
Quick Facts Информация, Период ...
Тихоокеански театър |
|
Карта, показваща съюзническите земи в Пасифика, 1942 – 1945 година |
|
Период | 7 декември 1941 – 2 септември 1945 г. |
---|
Място | Азия, Тихи океан, негови острови и съседни страни |
---|
Резултат | Съюзническа победа |
---|
|
|
|
|
|
ок. 17 908 848 | ок. 9 026 500 |
|
|
Военни 5 линейни кораба 11 самолетоносачи 25 крайцера 84 миноносци 63 подводници 555+ самолета 4 000 000+ починали Цивилни смъртни случаи над 26 000 000[1] | Военни 11 линейни кораба 25 самолетоносача 39 крайцера 135 разрушителя 131 подводници 43 125+ самолета 2 500 000+ починали Цивилни смъртни случаи над 1 000 000 |
|
Тихоокеански театър в Общомедия |
Close
Той обхваща Тихия океан, Източна и Югоизточна Азия. Най-големият в географско отношение театър на войната, той често е разделян на обособени подтеатри – Централнотихоокеански театър, Югозападнотихоокеански театър, Югоизточноазиатски театър, Китайско-Бирманско-Индийски театър.
Най-често за начало на войната се смята 7 – 8 декември 1941 г., когато Япония нахлува в Тайланд и напада британските владения в Малайския архипелаг, Сингапур и Хонконг, както и американските военни бази на Хаваите, остров Уейк, Гуам и Филипините.[3][4][5] Войната кулминира с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и други големи въздушни удари от Съюзниците, придружени от съветското обявяване на война и нахлуване в Манджурия на 9 август 1945 г., които довеждат до капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. Официалният акт за капитулация на Япония е подписан на 2 септември 1945 г. След войната Япония губи всичките си владения в Азия и Тихия океан и суверенитетът ѝ е ограничен до четирите ѝ главни острова.[6] Японският император е принуден да се откаже от голяма част от пълномощията си, което води до широки културни и политически реформи в страната.[7]