Токийски процес
From Wikipedia, the free encyclopedia
Международният военен трибунал за Далечния Изток, известен като Токийски процес, е военен съд, свикан на 29 април 1946 г. за повеждане под отговорност на ръководителите в Японската империя за съвместна конспирация за започване и водене на война, конвенционални военни престъпления и престъпления срещу човечеството.[1]
Изпратени са съдии и прокурори от единадесет държави: Великобритания, Австралия, Канада, Китай, Франция, Индия, Нидерландия, Нова Зеландия, Филипините, Съветския съюз и САЩ. Защитата е съставена от японски и американски адвокати.
28 японски военни и политически водачи са обвинени в 55 отделни престъпления, включващи воденето на агресивна война, убийства, конвенционални военни престъпления срещу военнопленници, цивилни затворници и жителите на окупираните територии. Сред защитниците са бивши министър-председатели, бивши министри на външните работи и бивши военни командири. В хода на процеса, съдът отсъжда, че 45 от обвиненията, включително всички за убийства, са или излишни, или непозволени от устава на съда.
Двама от защитниците умират по време на съдебния процес, един е обявен за невменяем, а бившият министър-председател Фумимаро Коное се самоубива в навечерието на процеса. Останалите защитници са намерени за виновни поне по едно обвинение. По време на процеса са проведени 818 открити съдебни заседания и 131 закрити такива. Трибуналът разглежда 4356 документални доказателства и 1194 свидетелски показания. Седем от обвиняемите, сред които са и бившите министър-председатели Коки Хирота и Хидеки Тоджо, са осъдени на смърт чрез обесване, а присъдата им е изпълнена на 23 декември 1948 г. Петнадесет от обвиняемите са осъдени на доживотен затвор.
Трибуналът е официално закрит на 12 ноември 1948 г.