Транслитерация на българските букви с латински
From Wikipedia, the free encyclopedia
Транслитерация на българските букви с латински, наречена още латинска транслитерация или латинизация/романизация на българския език, е процесът на заменяне на българските кирилски знаци със знаци, базирани на латинската азбука.
Нито един от съществуващите начини за латинизация на български не е общоприет. В българските училища не се изучава предаване на български с латиница. На практика съществуват няколко организирани системи, описани по-долу, никоя от които не е наложена напълно. В записването на български на латиница в частна кореспонденция, интернет комуникация, имена на фирми и т.н. се използват различни начини, продиктувани от индивидуални предпочитания и вкусове.
След 1999 г. българската администрация използва стандартна система за транслитерация, наречена официална система.
Съществуват следните стандартизирани транслитерации на български: английската система на Британската академия от 1917 г.,[1] англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от 1952 г. актуална до 2013 г., системата на библиотеката на Американския конгрес и на Асоциацията на американските библиотеки (ALA-LC), българският стандарт от 1956 г., системата на ООН от 1977 г. (система „Андрейчин“, актуална до 2012 г.), българските стандарти БДС 1596:1973 и БДС ISO 9:2001, системата „Данчев“ (или система „Данчев-Холман-Димова-Савова“), и официалната българска система (система „Иванов“, официална също за ООН, Съединените щати и Великобритания).
Целта на транслитерацията на българската кирилица с латиницата е намирането и използването на точен начин за представянето на официалната българска кирилска азбука (т.е. на писмения български език) чрез латинската (римската) азбука (вкл. чрез използването на латински букви с надредови/диакритични знаци) за предаването на български текст на латиница, като това се прави най-често за по-лесното разбиране от чужденци на текст на български език.