Трета българска държава
From Wikipedia, the free encyclopedia
Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.
Създаването на Третата българска държава е предвидено в предварителния Санстефански мирен договор от 3 март (19 февруари стар стил) 1878 година между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война, и последвалия го окончателен Берлински договор от 13 юли (1 юли стар стил) 1878 година. Берлинският договор обособява Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния.
След края на войната територията на новата българска държава е поставена под Временно руско управление. То организира свикването на Учредително събрание, което поставя основите на Третата българска държава с приемането на Търновската конституция на 28 април (16 април стар стил) 1879 година. Организирането на основните ѝ институции включва и встъпването в длъжност на първия княз – Александър I на 8 юли (26 юни стар стил) 1879 година, и на първото правителство – на Тодор Бурмов на 17 юли (5 юли стар стил) 1879 година.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.
През 1912 – 1913 година България участва в Балканските войни, в резултат на което след първоначалния успех, претърпява военно поражение. В Първата световна война България е на страната на победените. През Втората световна война България е последователно на страната на Оста и на тази на Съюзниците, като съумява да запази довоенната си територия, но в края се оттегля от всички анексирани от нея в началото на войната територии в Гърция и Югославия.
В края на Втората световна война след обявената Съветско-българска война, навлизането на съветски войски на българска територия и преврата на 9 септември 1944 г., България попада в съветската сфера на влияние. Провежда се референдум за премахването на монархията и с приетата през 1947 г. т.нар. Димитровска конституция, България е обявена и става Народна република. През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България.
В края на 1989 г. Тодор Живков е принуден да се оттегли и на негово място като председател на Държавния съвет застава Петър Младенов, който на следващата година става първият президент на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран за президент на България. На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в Република България. На 12 юли 1991 г. е приета нова Конституция на Република България.