Уилям Блейк
From Wikipedia, the free encyclopedia
Уилям Блейк (на английски: William Blake) (28 ноември 1757 г. – 12 август 1827) е английски поет, художник и гравьор, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.
Уилям Блейк William Blake | |
1807 г. | |
Роден |
28 ноември 1757 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Великобритания |
Етнос | Англичани[1][2] |
Националност | Англия |
Работил | поет и художник |
Литература | |
Жанрове | историческа живопис,[3] Алегория |
Течение | Романтизъм |
Известни творби | „Йерусалим“ „Великият архитекст“ |
Повлиян | Мери Уолстънкрафт, Данте Алигиери, Емануел Сведенборг, Бен Джонсън, Якоб Бьоме, Джон Милтън, Джюлио Романо |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Уилям Блейк в Общомедия |
До голяма степен непризнат през целия си живот днес Блейк се счита за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма. Съществува мнение, че „благодарение на своите добродетели формира най-малко популярната сред читателите поезия на английски език“ (what is in proportion to its merits the least read body of poetry in the English language).[4] Визуалният му артистизъм кара един критик на съвременно изкуство да го провъзгласи „отвъд най-големия художник, който Великобритания е раждала някога“.[5] През 2002 г. Блейк бе поставен под номер 38 в анкета на BBC за 100-те най-велики британци.[6] Въпреки че е живял в Лондон през целия си живот (с изключение на три години, прекарани във Фелфъм),[7] той създава разнообразно и богато на символи творчество, което обхваща въображението като „тяло на Бога“[8] и „същността на човешкото съществуване“.[9]
Смятан за луд от съвременниците заради възгледите си, Блейк получава силна подкрепа по-късно от критиците за своята експресивност и креативност, както и за философските и мистични влияния в творчеството си. Неговите картини и поезия са били характеризирани като част от движението предромантизъм[10] през 18 век. Настроен благоговейно към Библията, но враждебен към Църквата на Англия (всъщност е настроен враждебно към всички форми на организирана религия), Блейк е бил повлиян от идеалите и амбициите на френската и американската революция.[11] Въпреки че по-късно отхвърля много от тези политически убеждения, той поддържа добри отношения с политическия активист Томас Пейн и е бил повлиян също и от мислители като Емануел Сведенборг.[12] Въпреки тези влияния върху творчеството му, необичайната работа на Блейк го прави труден за класифициране. Известният учен от 19 век Уилям Розети го характеризира като „славно светило“ (glorious luminary)[13] и „човек, който нито изпреварва предшествениците си, нито се отнася към съвременниците, нито ще може да бъде заменен някога, от някого“ (a man not forestalled by predecessors, nor to be classed with contemporaries, nor to be replaced by known or readily surmisable successors).[14]
Българският поет Атанас Далчев казва за Блейк: „Знам само това, че този човек пише като самата природа – ако природата пишеше“, според когото поезията или философията са „пророчества“ и „видения“ и възприемането им от читателя е дешифриране, тълкуване, екзегетика.