Фламенко
музикален жанр / From Wikipedia, the free encyclopedia
Фламѐнко (на испански: Flamenco) е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц.
Фламенко | |
Стилистични корени | Андалуска и циганска народна музика |
---|---|
Културни корени | Андалусия, края на 18 век |
Типични инструменти | Фламенко китара, класическа китара, кастанети, вокал, палмас, кахон |
Популяризиране | 18 век |
Подстилове | |
Ново фламенко | |
Фламенко в Общомедия |
Обособява се в края на XVIII век сред циганите в Андалусия, като изследователите откриват в него и берберски, и еврейски влияния. През втората половина на XIX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и дори извън страната. На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство.[1] Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети.
Фламенкото има в себе си три елемента – песен, музикален акомпанимент (поне китара) и танц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, наречени летрас. Моментът на китарата се нарича фалсета, а този на танцьора – ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и таково, което не може да се свири.
Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и от ориенталската, африканската, латиноамериканската, египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различни palos (видове фламенко танц)[2], като някои от най-известните са Алегрия, Булерия, Танго, Тиенто, Tarantos, Румба, Seguirias, Фанданго, Malaguenas, Севияна, Guajira, Colombiana, Solea. Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяват болка, тъга, агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата между мъжа и жената и имат определени части – на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.