Субект на правото
From Wikipedia, the free encyclopedia
Субект на правото е отделна човешка личност или друго емпирично единство (от хора, дейност или имущество), на които правният ред признава правото да участват в правния живот. Терминът е доктринален и не се използва в законодателството и съдебната практика. В хода на историческата еволюция на правото като основни носители на права и задължения са били признавани отделния човек (човешката личност), обединения от хора или други дадености (хора, които не са личности, животни, богове, неодушевени предмети). Икономическите, политическите и културните фактори играят важна роля в определянето на това кой или какво да добие правна персоналност.
На езиците от латинската и англосаксонската група в основата на термина „лице“ е латинската дума persona. В европейските юридически езици съществуват много термини, които са пряк аналог на българския израз „субект на правото“: на френски език sujet de droit, на английски – subject of rights, но употребата на тези термини е изключително рядка. По разпространени са производните на термина „лице“ (persona): на немски – Rechtsperson, на френски – person juridique и двете разновидности personnes phisiques (физически лица) и personnes moralles (юридически лица); на английски – persons (физически лица) и juristic persons (юридически лица). На руски употребата на двата термина е почти аналогична – първия „субъект права“ – предимно доктринално, а вторият – "лица („физические лица“ и „юридические лица“) в законодателството.