Пакт за ненападение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пакт за ненападение или пакт за неутралитет е договор между две или повече държави/страни, в който подписалите дават обещание да не участват във военни действия един срещу друг.[1]
Пактове за ненападение са били използвани от 19 век, за да се даде разрешение на една от страните подписали пакта да атакува или да се опита да повлияе негативно на страна, която не е защитена от споразумението. Участниците в пакта за неутралитет приемат да не противодействат на акт на агресия, свързан с друга страна по договора по отношение на страни, които не са защитени от неговите условия. Възможни мотиви за подобни действия на една или повече страни по договора е желанието да се вземе, или да се разшири, управлението над икономически ресурси, военни цели и др.
Пример за договор за ненападение е подписания през 1939 г. Пакт Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия. Пактът Молотов–Рибентроп е нарушен през 1941 г. с нападението на Германия над Съветския съюз в операция „Барбароса“.
Големите държави имат по-голям шанс да започнат военни конфликти срещу партньори в сравнение с държави, с които не са в подобен съюз.