Казашко хетманство
държава на казаци, съществувала от 1649 до 1764 г. / From Wikipedia, the free encyclopedia
Казашкото хетманство[Бележка 1] (на украински: Гетьманщина, на полски: Hetmańszczyzna), официално: Запорожка войска (на украински: Військо Запорозьке; на латински: Exercitus Zaporoviensis),[10] е казашка държава,[11][12][13][10] съществувала между 1648 и 1764 г. в района на днешна Централна Украйна (Винишка област, Днепропетровска област, Кировоградска област, Полтавска област и Черкаска област), както и от части в днешна Русия (12 западни района на Брянска област),[14] Беларус (град Лоев и беларуската част на Полесия) и Молдова (северната част на Приднестровието).[11] Начело на държавата стои хетманът на Запорожката войска.[11]
Запорожка войска на украински: Військо Запорозьке | |
1649 г. – 1764 г. (1782 г.) | |
Хетманството между 1649 и 1654 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Чигирин (1649 – 1657 г.), Хадяч (1663 – 1668 г.), Батурин (1669 – 1708 г.; 1750 – 1764 г.), Глухов (1708 – 1722 г.; 1727 – 1734 г.) |
Най-голям град | Киев, Чернигов, Полтава, Нежин, Стародуб, Чигирин, Батурин, Брацлав, Глухов |
Официален език | рутенски език |
Неофициален език | рутенски език, църковнославянски език, полски език, румънски език |
Религия | Православие |
Форма на управление | стратократична изборна монархия |
Хетман на Запорожката войска[3] | |
| Богдан Хмелницки |
| граф Кирил Григоревич Разумовски |
История | |
Зборовски мирен договор – основаване на държавата | 18 (08) август 1649 г. |
Мирен договор от Била Церква | 1651 г. |
Переяславска рада | 1654 г. |
Андрусовски договор | 1667 г. |
премахване на длъжността Хетман на Запорожката войска от руската императрица | 21 (10) ноември 1764 г. |
Площ | |
Общо (ок. 1650 г.) | близо 200 000[4] km2 |
Население | |
Преброяване | |
| |
Запорожка войска в Общомедия |
Хетманството е основано от хетмана на Запорожката войска Богдан Хмелницки по време на въстанието от 1648 – 57 г. в източните територии на Полско-литовската държава, а именно – Киевското войводство, Брацлавското войводство, Черниговското войводство, Волинско войводство, както и южните части на Смоленското войводство и Минското войводство.[11]
Установяването на васални отношения с Московското царство в Переяславското споразумение от 1654 г. се счита за знаков момент на Казашкото хетманство от съветската, украинската и руската историография.[11] Вторият Переяславски събор през 1659 г. допълнително ограничава независимостта на хетманството, а от руска страна се правят опити споразуменията, постигнати с Юрий Хмелницки през 1659 г., да бъдат обявени за нищо повече от „предишните споразумения на Богдан“ от 1654 г.[15][16][17] Андрусовският договор от 1667 г. – състоял се без никакви представители на Казашкото хетманство – устройва границите между Полско-литовската държава и Руското царство, разделяйки хетманството на две части по протежение на река Днепър (в Левобрежна Украйна и Дяснобрежна Украйна).[11]
След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния[18] на Руското царство (по-късно на Руската империя), а казашката автономия е силно ограничена. Императрица Екатерина II Руска официално премахва институцията на хетмана през 1764 г.,[19] а в периода 1764 – 1781 г. Казашкото хетманство е преименувано на Малоруска губерния в състава на Руската империя,[20] ръководена от Пьотър Румянцев, като последните остатъци от административната система на хетманството са премахнати през 1782 г.[11]