Запорожка Сеч
From Wikipedia, the free encyclopedia
Запорожка Сеч или Свободни земи на Запорожската долна войска (на украински: Запорiзька Січ или Вольностi Вiйська Запорозького Низового)[1] е историческо полуавтономно държавоподобно образувание и квазидържава на запорожките казаци, съществувала между XVI и XVIII век, включително като независима стратократична държава в рамките на Казашкото хетманство в продължение на повече от един век,[2][3][4] с център в днешните Херсонска област, Запорожка област и Днепропетровска област, обхващайки долното[5] течение на река Днепър в Украйна. В различни периоди районът е под суверенитета на Полско-литовската държава, Османската империя, Руското царство и Руската империя.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Свободните земи на Запорожката долна войска на украински: Вольностi Вiйська Запорозького Низового | |
1552 г. – 1775 г. | |
Историческа карта на Казашко хетманство (тъмнозелено) и на Свободните земи на Запорожката долна войска (лилаво) под управлението на Руската империя (1751 г.) | |
История | |
---|---|
Кючуккайнарджийски мирен договор | 1774 г. (ликвидиране) |
| |
Днес част от | Украйна |
Свободните земи на Запорожката долна войска в Общомедия |
През 1775 г., малко след като Руската империя анексира териториите, отстъпени ѝ от Османската империя по силата на мирния договор от Кючук Кайнарджа (1774 г.), Екатерина Велика разпуска Сечта. Тя включва територията на Запорожката Сеч в състава на Новоруската губерния в пределите на Руската империя.
Терминът Запорожка Сеч може да се отнася метонимично и неофициално и за цялата военно-административна организация на Запорожката казашка войска.
Запорожка Сеч описва редица крепости на казаците по долното течение на река Днепър (оттам: Запорожка долна войска), които са служели като военни и административни центрове на казаците в историческата област Запорожие. Тя не трябва да се бърка със „Запорожката регистърна казашка войска“, която представлява официална войска на Полско-литовската държава, обособила се впоследствие в Казашкото хетманство. Двете казачества са тясно свързани, макар и не винаги да са били под една власт.
Центровете са наричани „сеч“ по наименованието на главното укрепление (военния лагер), и „запорожки“ по мястото на разположението им в низините около река Днепър, южно от труднопроходимите днепърски речни прагове. Крепостта представлявала колиби заградени от забити в земята дървени колове, които са служели като стени, като е имало и църква.
На острова са живеели казаци, които са имали равни права и демократично са избирали своя водач, с титла хетман или кошовий атаман. Били са организирани на „курень“, термин за къща или село и които са били представяни от старшини. По време на поход старшинският съвет има абсолютна власт, но в самия заслон тя е ограничена.
В ранният период запорожците са били 5000 – 6000, от които 10% са се редували да служат в казашкия лагер, а останалите са били на поход или са се занимавали с друга дейност. Поминъка на запорожците се осигурявал освен чрез походите (наричани евфемистично „за казашки хляб“) и с мирна дейност – лов, риболов, пчеларство, животновъдство, добив наа сол и търговия.
През 18 век вече се практикува земеделие и гъстотата на населението се увеличава – този процес на заселване на дотогава слабо заселените степи е подпомогнат от въвеждането на крепостничество в Деснобрежна и Левобрежна Украйна на север от полските и руски власти. През 1770 г. в областта на запорожката Сеч (съвпадаща в голяма степен с териториите на днешните Днепропетровски и Запорожки области) живеят около 200 000 души.