Кумано (тежък крайцер, 1936)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кумано (на японски: 熊野) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония. Четвъртият влязъл в строй представител на типа „Могами“. Носи името „Кумано“ в чест на реката в префектура Мие.
„Кумано“ 熊野 | |
„Кумано“ през 1937 г. | |
Флаг | Япония |
---|---|
Клас и тип | тежък крайцер от типа „Могами“ |
Производител | Корабостроителница на „Кавазаки“, Кобе, Япония. |
Служба | |
Заложен | 5 април 1934 г. |
Спуснат на вода | 15 октомври 1936 г. |
Влиза в строй | 31 октомври 1936 г. |
Потънал | потопен на 25 ноември 1944 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Позивна | JJPA |
Водоизместимост | 11 200 t (стандартна); 13 980 t (пълна)[1] Към 1939 г.: 12 000 t (стандартна); 13 844 t (нормална); 14 795 t (пълна)[1] |
Дължина | 200,6 m |
Дължина между перпендикулярите | 189,0 m |
Дължина по водолинията | 197,0 m 198,3 m (след модернизацията) |
Ширина | по водолинията: 18,2 m (първоначална) 19,2 m (след модернизацията) |
Газене | 5,5 m (проектна); 5,96 m (преди модернизацията); 6,04 m (след модернизацията) |
Броня | пояс: 140 – 25 mm; палуба: 35 mm (60 mm по скосовете); кули ГК: 25 mm; бойна рубка: 100 – 50 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Kampon; 10 водотръбни котли Kampon |
Мощност | 152 000 к.с. (111,8 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 35,5 възела (65,7 km/h) |
Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход (проектна); 7000 – 7500 морски мили на 14 възела (след модернизацията) Запас гориво: 2215 – 2302 t нефт |
Екипаж | 930 души (по проект) 896[2] (58 офицера и 838 матроса) проектно, след преправянето му в тежък крайцер през 1940 г. |
Кръстен в чест на | реката Кумано в префектура Мие |
Прякор: | „Корабът с деветте живота“ (на английски: 9 lives Ship) |
Въоръжение | |
Артилерия | Въоръжение 1937 г.: 5x3 155-mm; Въоръжение 1940 г.: 5x2 203-mm; |
Зенитна артилерия | 1937 г.: 4x2 127-mm; 2x2 13,2-mm Тип 93 картечници 1940 г.: 4x2 127-mm; 4x2 25-mm (50 към 1944 г.); 2x2 13,2-mm Тип 93 картечници |
Торпедно въоръжение | 4x3 610-mm ТА Тип 90 (18 торпеда Тип 90, по-късно 24 броя Тип 93) |
Самолети | 2 катапултa; до 3 хидроплана |
„Кумано“ в Общомедия |
Поръчан е в числото на четирите крайцера от този тип по Първата програма за попълнение на флота от 1931 г. Построен е в периода 1934 – 1937 г. от корабостроителницата на фирмата Кавазаки в Кобе. Работите по подобряване на здравината на корпуса и устойчивостта на кораба са извършени още на стапела.
След около година служба „Кумано“ отново се оказва в корабостроителницата за провеждане на планирана замяна на оръдейните кули, продължила от май до октомври 1939 г. В периода 1940 – 1941 г. крайцерът заедно с еднотипните кораби активно участва в учения, а също и в операциите по превземането на Френски Индокитай. В хода на Второто сражение във Филипинско море загубва носа си, но успява на свой ход да се добере до контролирани от японците води. През следващия месец преживява още няколко торпедни и бомбени атаки, в т.ч. намирайки се в ремонт, и е потопен на 25 ноември 1944 г. при остров Лусон.