Газене
From Wikipedia, the free encyclopedia
Газене (на английски: Draft) – във военното и гражданското корабостроене – дълбочината на потапяне на кораб или плавателен съд във водата.
Има следните видове газене:
- Проектно или разчетно газене, или вертикалното разстояние от горната част на кила до нивото на главната водолиния, измерено на половината дължина на корпуса. В техническата документация се означава като T.
- Проектно газене по мидъл шпангоута – разстоянието от водолинията до външната част на обшивката при кила.
- Носово газене, измервана по носовата точка на потапяне или при носовата марка.
- Кърмово газене, измервана по кърмовата точка на потапяне или при кърмовата марка.
- Средно газене – средното аритметическо значение на носовото и кърмовото газене.
За измерване на газенето на корпуса на кораба се нанасят марки за потапяне. В повечето флотове тези марки се правят по вертикала от крайните точки на правата на кила до главната водолиния, от двете страни на бордовете. В англосаксонските страни (и не само у тях) единиците на марките е фут.
При съдовете с голямо газене е затруднено или невъзможно влизането в плитководни райони на морето, заливи, пристанища, а също и в устията на реките. Газенето на съда се явява мерило за неговата товароподемност. Намаляване на газенето на 200 000-тонен танкер само с 0,5 метра води до загуба от 6 000 до 8 000 тона от неговата товаровместимост[1].
Океаните и моретата са достатъчно дълбоки за плаване на всякакви кораби и съдове с произволни максимални размери, обаче всеки кораб или съд трябва да още да може да влиза в база или в порт с товар или в крайна сметка да застане рейд, което ограничава възможното газене на корабите и съдовето до 30 – 35 метра.