Линейни кораби тип „Куин Елизабет“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Куин Елизабет (на английски: Queen Elizabeth) са серия британски линейни кораби – супердредноути. Главният кораб на серията е кръстен в чест на английската кралица Елизабет I. Тази серия кораби превъзхожда своите предшественици – дредноутите от типа Айрън Дюк в Кралския ВМФ по огнева мощ и скорост. Немските дредноути от типа König също отстъпват на тези кораби, обаче дредноутите от типа Байерн са сравними по характеристики, с изключение по-малката скорост. Също на линкорите от типа „Куин Елизабет“ за първи път е въведено нефтено отопление на котлите.
Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ Queen Elizabeth-class battleship | |
Линкорът „Куин Елизабет“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „Куин Елизабет“ |
Производител | Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания. |
Служба | |
Поръчан | 1912 г. |
Заложен | 21 октомври 1912 г. |
Спуснат на вода | 12 октомври 1913 г. |
Влиза в строй | 22 декември 1914 г. |
Изведен от експлоатация | утилизирани/потопен |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 33 110 t (стандартна) 33 790 t (пълна) |
Дължина | 183,41 m (между перпендикулярите) 197,03 m (максимална) |
Ширина | 27,5 m (максимална) |
Газене | 9,35 m (средно, при стандартна водоизместимост) 10,35 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | главен пояс: 203 – 330 mm; горен пояс: 152 mm; траверси: 102 – 152 mm; горна палуба: 25 – 76 mm; барбети: 178 – 254 mm; кули ГК: 279 – 330 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 330 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons или Brown-Curtis; 24 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow; 4 гребни винта; 56 000 к.с. |
Скорост | 23 възела (43 km/h) |
Далечина на плаване | 5 000 морски мили при 12 възела ход |
Екипаж | 960 – 1250 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 381 mm; 16x1 152 mm Зенитна артилерия: 2x1 76,2 mm |
Торпедно въоръжение | 4 x 533 mm ТА |
Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ в Общомедия |
В техния проект има много общо с корабите от типа „Айрън Дьюк“, но в същото време има ред важни нововъведения, така че строителството на линкорите от типа „Куин Елизабет“ следва да се разглежда като един от крайъгълните моменти в историята на военното корабостроене.