Фрегати клас Алваро де Басан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фрегатите от клас „Álvaro de Bazán“, известни още като фрегати тип F100, са многоцелеви надводни бойни кораби с разширени възможности за противо-въздушна отбрана благодарение на американската система Аеджис.
Фрегати клас „Álvaro de Bazán“ (тип F100) | |
Емблема | |
---|---|
Флаг | |
Клас и тип | фрегата |
Служба | |
Поръчан | 31 януари 1997 г. |
Заложен | 1999 г. |
Спуснат на вода | 2012 г. |
Основни характеристики | |
Клас | Álvaro de Bazán |
Бруто тонаж | 5800 – 6400 t |
Дължина | 146,72 m |
Ширина | 18,6 m |
Газене | 4,75 m |
Задвижване | CODOG (комбинирано дизели и газотурбини) |
Скорост | 28,5 възела |
Далечина на плаване | 5000 морски мили при скорост 18 възела |
Екипаж | 216 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | БИУС AEGIS SPY-1D/(V) SPS-67(V) или ARIES CS ARIES CIT-25DF AN/SSPS-73 или ARIES NAV AN/SPG-62 FCR RTN-30 Rigel Въоръжение = 127 mm АУ Mk.45 Mod.2 48-клетъчни УВС Mk.41 за зенитни ракети: 48 зенитни ракети Standard SM-2MR Block IIIA/RIM-66L 192 зенитни ракети RIM-162 Evolved Sea Sparrow 2x4 контейнера за ПКР RGM-84 Sub-Harpoon block II 2 три-тръбни торпедни апарата Mk.32 Mod.9 324 mm с 12 торпеда Mk.46 Mod.5 2 20 mm/25 mm АУ 4 тежки картечници Browning M2 12,7 mm хангар за щатен вертолет Sikorsky Seahawk SH-60B LAMPS III |
Хидроакустическа система (ХАС) | LWHP53SN |
Радиоелектронно оборудване | Indra SLQ-380 Aldebarán CESELSA Regulus Mk 9500 |
Фрегати клас „Álvaro de Bazán“ (тип F100) в Общомедия |
Основен техен оператор са Испанските кралски ВМС, а разработчик е компанията „Навантия-Басан“, която ги строи в корабостроителницата си във Ферол. Главният кораб от серията е кръстен в чест на адмирал Алваро де Басан.
Фрегатите от този клас са най-компактните кораби, въоръжени със системата Аеджис на американската Lockheed Martin, която компания е основен подизпълнител на испанската. Характерна нейна особеност е надстройката с активни фазирани антенни решетки за радара AN/SPY-1. Архитектурата на системата позволява проследяването на стотици въздушни цели и действията в мрежови условия, в които множество участници обменят информация за бойната обстановка в реално време. Монтираната на борда им система е олекотен вариант на системата, с която са въоръжени американските разрушители клас „Arleigh Burke“ (за които е разработена по начало), както и японската им разновидност клас „Kongō“ и южнокорейската им разновидност клас „Sejong the Great“. Норвежките кралски ВМС са въоръжени с фрегати клас „Fridtjof Nansen“, които са експортен вариант на испанските фрегати, а освен това Кралските австралийски ВМС също са поръчали три разрушителя клас „Hobart“ от този тип. Разликата между американските, японските и южнокорейските разрушители и испанските, норвежките и австралийските фрегати е, че вторите имат наполовина водоизместването на първите.
Основната разлика в означението на кораби със сравнително сходни възможности идва от развитието на новите технологии във военноморското дело и промяната в оперативните доктрини на съвременните военноморски сили. Докато преди десетилетия кораб с водоизместване не по-голямо от 3000 тона би бил фрегата, а при водоизместване над 4000 тона попада в клас разрушител, между 6000 и 8000 тона би бил лек крайцер, а около 10 000 тона и нагоре се класифицира като тежък крайцер, днес това не е така. Необходимостта от по-голяма автономност и допълнителните количества ГСМ и провизии за екипажа, както и повишаване на защитеността и комфорта му и оптималното разполагане на по-обемни и тежки сензори и боекомплекти налагат повишаване на водоизместването. Същевременно класификацията на бойните кораби се превръща в политически въпрос, защото поръчката на разрушители за замяната на фрегати създава разбирането на ескалация във военните разходи и развитие, което би могло да доведе до нов период на интензивна надпревара във въоръженията. Затова представителите на подтипове на един клас бойни кораби получават различни означения (испанските и норвежките фрегати и австралийските разрушители). Затова и американските, японските и южнокорейските разрушители са обозначени така, въпреки че в предишни исторически периоди биха били класифицирани като тежки крайцери.
Фрегатите от клас „Álvaro de Bazán“ са първите модерни кораби на испанските кралски ВМС, които притежават корпус от корабна стомана с балистична защита, както и силова установка, монтирана на вибро-поглъщати подложки, които да намалят акустичната сигнатура и възможността корабът да бъде засечен от сонар на подводница. Първоначалният договор за поръчката на четири кораба възлиза на 1683 милиона евро, но с ескалацията достига до 1810 милиона евро.[1] Цената на петия, допълнително поръчан кораб F105 възлиза на €834 милиона[1], тъй като е видоизменен проект с промени във водоизместването, въоръжението, Бойната система за информация и управление и радио-електронното оборудване. Корабът става прототип за австралийските разрушители клас „Hobart“.