Електронна музика
музикален жанр / From Wikipedia, the free encyclopedia
Електронната музика е музика, която използва аналогови и цифрови електронни музикални инструменти и музикални технологии, базирани на електронни схеми. Като цяло се прави разлика между звук, произвеждан с помощта на електромеханични средства (електроакустична музика) и звук, произведен само с използване на електроника.[1] Електромеханичните инструменти включват механични елементи като струни, чукчета и.т.н., както и електрически елементи, като магнитни звукоснематели, усилватели и високоговорители. Примерите за електромеханични устройства за произвеждане на звук включват телхармониум, Хамонд орган и електрическата китара, които заедно с усилвател и високоговорители обикновено са достатъчно силни за да могат да се чуят от изпълнителите на сцената и от публиката. За разлика от електромеханичните, електронните инструменти нямат вибриращи струни, чукчета или други механизми за произвеждане на звук. Това са устройствата теремин, синтезатор и компютър, които могат да произвеждат електронни звуци без механични елементи.[2]
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: сериозно форматиране, източници, частични съкращения, а може би и изнасяне в отделни статии, препратки, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Първите електронни устройства за изпълнение на музика са разработени в края на 19 век, а малко след това италианските футуристи изследват звуци, които не се смятат за музикални. През 1920-те и 1930-те години се въвеждат електронни инструменти и се правят първите композиции за тях. До 40-те години на XX век магнитната лента позволява на музикантите да записват звуци и след това да ги променят, променяйки скоростта или посоката на лентата, което води до развитието на електроакустична музика на лента през 1940-те години, в Египет и Франция. Конкретната музика (Musique concrète), създадена в Париж през 1948 г., се основава на заедното редактиране на записани фрагменти от естествени и индустриални звуци. Музика, произведена единствено от електронни генератори, е създадена за първи път в Германия през 1953 г. Електронната музика също е създадена в Япония и Съединените щати в началото на 1950-те години. Важно ново развитие е било появата на компютрите за композиране на музика. Алгоритмичната композиция с компютри за първи път е демонстрирана през 50-те години на XX век (въпреки че алгоритмичната композиция сама по себе си без компютър се е появила много по-рано, например в „Музикална игра със зарове“ (Musikalisches Würfelspiel) на Моцарт).
През 1960-те години при музикални изпълнения на живо, електрониката е въведена в Америка и Европа. Японските електронни музикални инструменти започват да влияят на музикалната индустрия, а ямайската дъб музика се появява като форма на популярна електронна музика. В началото на 1970-те години монофоничният синтезатор Минимуг (Minimoog) и японски барабанни машини са помогнали за популяризирането на синтезираната електронна музика.
През 1970-те години електронната музика започва да оказва значително влияние върху популярната музика с усвояването на полифонични синтезатори, електронни барабани, барабанни машини и грамофони, чрез появата на жанрове като диско, краутрок, нова вълна, синтпоп, хип-хоп и електронна танцова музика (ЕТМ). През 1980-те години електронната музика става все по-доминираща в популярната музика с по-голяма зависимост от синтезатори и с усвояването на програмируеми барабанни машини като Роланд TR-808 и бас синтезатори като Роланд TB-303. В началото на 1980-те години цифровите технологии за синтезатори, включително и цифровите синтезатори като Ямаха DX7, са популяризирани, а група музиканти и музикални търговци разработват така наречения цифров интерфейс за музикални инструменти (ЦИМИ) познат най-вече с английското си съкращение MIDI.
Електронно продуцираната музика е широко разпространена в популярното пространство през 1990-те години, поради появата на достъпни музикални технологии.[3] Съвременната електронна музика включва много разновидности и варира от експериментална художествена музика до популярни форми като ETM. Днес електронната музика е най-разпознаваема в своятa 4/4-тактова форма и по-свързана с преобладаващата култура, за разлика от предходните ѝ форми, които са били специализирани за пазарни ниши.[4]