Електрослабо взаимодействие
From Wikipedia, the free encyclopedia
Електрослабо взаимодействие във физиката на елементарните частици е обединеното описание на две от четирите познати фундаментални взаимодействия на природата: електромагнетизма и слабото ядрено взаимодействие. Въпреки че тези две сили са много различни при всекидневни ниски енергии, теорията ги моделира като два различни аспекта на една и съща сила. Над обединителната енергия те биха се слели в една електрослаба сила. Следователно, ако вселената е достатъчно гореща (около 1015 K, температура, надмината малко след Големия взрив), то електромагнитната сила и слабото ядрено взаимодействие биха се слели в комбинирана електрослаба сила. По време на електрослабата епоха, електрослабото взаимодействие се отделя от силното ядрено взаимодействие. През кварковата епоха електрослабото взаимодействие се разделя на електромагнетизъм и слабо ядрено взаимодействие.
Шелдън Глашоу, Абдус Салам и Стивън Уайнбърг получават нобелова награда за физика през 1979 г. за приноса си към обединяването на електромагнетизма със слабото ядрено взаимодействие.[1][2] Съществуването на електрослабо взаимодействие е установено експериментално на два етапа, като първият е откриването на неутралния ток в разсейването на неутрино през 1973 г., а вторият е откриването на калибровъчните W и Z бозони в протон-антипротонови сблъсъци през 1983 г. През 1999 г. Герардус 'т Хоофт и Мартинус Велтман получават нобелова награда, след като доказват, че електрослабата теория подлежи на ренормализация.