Закони на Кеплер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Законите на Кеплер описват движението на планетите около Слънцето, на спътниците около планетите и изобщо движението на астрономически тела в гравитационното поле на по-масивно тяло. Публикувани са в периода 1609 – 1619 г. от Йохан Кеплер. Те подобряват хелиоцентричната теория на Николай Коперник, заменят епициклите, описващи кръговите орбити с елиптични и обясняват как се променят планетарните скорости.[1]
Елиптичните орбити на планетите са открити чрез изчисления на орбитата на Марс.[2] Чрез тях Кеплер стига до заключението, че другите обекти в Слънчевата система, включително и по-отдалечените от Слънцето също имат елиптични орбити. Според втория закон на Кеплер, когато дадена планета се приближава по своята орбита към Слънцето, тя се ускорява, а когато се отдалечава от него, скоростта ѝ намалява. Според третия закон на Кеплер по-далечните от Слънцето планети се движат по-бавно в сравнение с планетите на по-близки до него орбити.